Изследователите от AV-Comparatives проучиха 250 популярни приложения за сигурност от официалния каталог на Google Play и стигнаха до разочароваща заключение: близо две трети от антивирусите за Android не изпълняват функциите, обявени в рекламите им. Още по-лошо, понякога подобни приложения сами се определят като зловреден софтуер, не „виждат“ реални заплахи и всъщност не вършат нищо полезно.
Тестовете бяха проведени по много прост начин: експертите инсталираха антивируси на отделни устройства, на които браузърът автоматично отваряше и изтегляше злонамерени приложения. Това беше направено 2000 пъти с всяко приложение, като бяха използвани 2000 различни образа на „популярен“ зловреден софтуер, открит през миналата година. В този случай думата „открит“ означава, че антивирусните решения е трябвало да са наясно с тези зловредни програми. Уви, на практика всичко се оказа напълно различно.
Само 80 от 250-те проучени приложения успяха да разпознаят поне 30% от заплахите без фалшиви срабатывания. С други думи, останалите 170 приложения „се провалиха на теста“. Трябва да отбележим, че само 23 от 250 приложения откриха 100% от заплахите, предимно решения от разработчици на известен антивирусен софтуер, сред които Avast, Bitdefender, ESET, F-Secure, G-Data, Kaspersky Lab, McAfee, Sophos, Symantec, Tencent, Trend Micro и Trustwave.
Изследователите пишат, че много антивируси изобщо не анализират приложенията, изтеглени и инсталирани от потребителя, а проверяват само бели и черни списъци, като сверяват единствено имената на пакетите, а не техния код. В резултат на това много приложения се маркират като злонамерени по подразбиране, просто защото не фигурират в съответния списък. Заради това понякога възникват забавни ситуации — например такива „антивируси“ могат да бъдат определени като злонамерени, защото авторите им са забравили да добавят името на собствения си продукт в белия списък. Други решения, напротив, смятат за безопасни приложения, чието име започва с „com.adobe.*“. С други думи, всеки зловреден софтуер с име, съдържащо com.adobe, ще заобиколи ограниченията.
Експертите от AV-Comparatives пишат, че тревожен е фактът, че много от тези антивирусни приложения не са разработени от специалисти по информационна сигурност: те са създадени от аматьори или от компании, чиято основна дейност е крайно далеч от информационната сигурност (например разработчици на игри). „Последната категория е представена от разработчици, които създават приложения от всякакъв вид с цел монетизация и реклама или искат да имат решение за сигурност за Android в портфолиото си“, обясняват експертите.
Още по-лошо, много от защитните решения изглежда са излезли от едни и същи „конвейери“: десетки приложения имат почти идентичен интерфейс, а създателите им очевидно се интересуват повече от показването на реклами, отколкото от писането на работещ скенер за зловреден софтуер.
Малко вероятно е резултатите от проучването на AV-Comparatives да изненадат онези, които следят ситуацията в областта на антивирусните решения за Android. Например миналата пролет специалистите на ESET откриха в Google Play 35 рекламни приложения, също маскирани като антивируси и изтеглени над 7 000 000 пъти. Анализаторите на ESET нарекоха такива „фалшификати“ зловреден софтуер, който само имитира работата на защитна програма.
